Иновационните мрежи привличат вниманието на изследователи и практици по много причини. За разлика от националните и регионалните иновационните системи, които имат по-ясна институционална структура, функции и детерминанти, иновационните мрежи са организационен феномен, който не винаги е обвързан с териториален обхват или тематична насоченост. Когато са неформални по своя характер (т.е. възникват спонтанно), те са още по-аморфни, с неясна и флуидна структура, поради което далеч по-трудно се поддават на администриране.

В икономически и управленски контекст взаимодействието на формални и неформални иновационни мрежи се разглежда като временен хибриден феномен между пазари и йерархична организация, т.е. те са съчетание на двата подхода – „отгоре надолу“ и „отдолу нагоре“.

Мотивите за формиране на иновационни мрежи могат да са различни, но по правило се очаква те да постигат висока синергия, добавената стойност от която може да надвишава многократно потенциала на отделните участници. Тази стойност е свързана с генериране на ново знание, което след това се комерсиализира и води до увеличени секторни приходи и/или работни места. В средносрочен и дългосрочен план потенциалът на една мрежа може да е още по-голям и да доведе до стратегическо преимущество на мрежата и превръщането й в център за влияние.

В този смисъл научната проблематика на настоящия проект е без съмнение актуална и значима. Въпреки огромния брой публикации по темата все още остават без ясен отговор много въпроси, свързани с иновационните мрежи и тяхното развитие. Още по-голяма загадка са неформалните иновационни мрежи, които могат да допълват формалните или да съществуват самостоятелно, могат да се развиват в синхрон с тях или, напротив, да влизат в конфликт.

Проектът се вписва с основните цели на Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“. Тя е насочена към преодоляване на глобалните предизвикателства, постигането на устойчиво развитие и стимулиране на конкурентоспособността и растежа, развитието на иновациите. Стимулира създаването и по-доброто разпространение на знания. В този контекст темата на проекта и съдържанието на работната програма са изцяло в синхрон с целите на Хоризонт Европа на ЕК.

Проектното предложение се вписва и в следните насоки за подкрепа на научни изследвания, определени в ЗННИ: 1) насърчаване на технологичния трансфер и развитието на природните, техническите, хуманитарните и обществените науки и иновациите; 2) решаването на важни проблеми в областта на икономиката, образованието, селското стопанство, екологията, обществените процеси, човешките ресурси, сигурността, отбраната и здравето.

Настоящият проект е тясно обвързан с целите и приоритетите на Националната стратегия за научни изследвания в Р България 2017-2030. В нея се посочва, че „проблемите в липсата на насърчителна държавна политика в областта на научните изследвания рефлектират и върху иновационния индекс на страната, определян в ежегодния доклад European Innovation Scoreboard.“ (стр. 15), според който България се определя като „скромен иноватор“. Според най-новата класификация на иновационното представяне на страните – Европейско табло за иновации , България е в групата на нововъзникващите иноватори, тъй като достига индекс от 50% спрямо средното европейско ниво за 2020 г.

Основна цел Националната стратегия за научни изследвания в Р България 2017-2030 е „да подпомогне развитието на науката в България за превръщането ѝ във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности“. (стр. 6)

Проектът е насочен към реализиране целите и на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2014–2020, чието действие се очаква да продължи в актуализираната Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021 – 2027 г. Един от основните проблеми, формулиран в обновения анализ на ИСИС е, че „сътрудничеството между науката и бизнеса е ограничено, но въпреки това голяма част от предприятията са склонни и имат желание да работят с научните среди, но чрез нови по-улеснени форми на взаймодействие“.  Стратегията адресира тези проблеми, като набляга на по-ефективно управление на иновационните процеси, вкл. на ниво район, и чрез подкрепа на взаимодействието наука-бизнес. (стр. 8).

Всеки един от тези приоритети изисква широко сътрудничество чрез нови, по улеснени форми на взаимодействие, каквито са предмет на проучване в настоящия проект.

Насочеността на изследването е в синхрон и с Национална програма „Иновации в действие“, която е разработена в съответствие с приоритетна област 6 „Образователни иновации, дигитална трансформация и устойчиво развитие“ на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030). Сред конкретните (специфичните) цели е: „Изграждане на мрежи на иновации чрез създаване на иновативно пространство между училища, представители на висшите училища и неправителствения сектор, в партньорство с общи цели и теми за обмен на нововъведения.“

Развитието на иновациите е едно от най-големите обществени предизвикателства, отговорност за което следва да носят всички заинтересовани страни, вкл. висшите училища. Настоящият проект на фундаментално изследване на иновационните мрежи може да допринесе за обогатяване на аргументите за провеждане на интелигентни политики и стратегии за развитие.

Обект на изследване са формалните и неформалните иновационни мрежи в клъстерна и в организационна среда, разглеждани като сложни динамични нелинейни системи със способности за адаптиране и самоорганизация.

Предмет на проучване са няколко измерения на иновационните мрежи: техните свойства, подходи за възникване, взаимодействието в и извън техните условни граници, способности за трансфер на знание и за мрежова трансформация, както и възможните интервенции за подпомагане на тяхното създаване, развитие и функциониране.
Иновационните мрежи ще бъдат разгледани в контекста на теорията за комплексните адаптивни системи и свързани теоретични концепции.

Основна цел:
Проучване свойствата на формалните и неформалните мрежи, подходите за тяхното възникване, формите на взаимодействие в и извън условните им граници и на тази основа извеждане на мисловни модели, които отразяват спецификата на иновационните мрежи и възможните интервенции за стимулиране на тяхното развитие.

Да се проучи, анализира и систематизира научна литература и методологичните разработки в областта на иновационните системи и да се изведат основни научни постановки и твърдения.

Да се изследват съществуващите системи за измерване и на тази база да се предложат индикатори и подходи за измерване и оценка на устойчивостта, съгласуваността, взаимодействието и въздействието на формалните и неформалните иновационни мрежи.

Да се дефинират основни фактори за устойчивост на иновационните мрежи.

Чрез емпирично изследване на взаимодействието между формалните и неформалните иновационни мрежи да се изведат и систематизират основните проблемни области в развитието на иновационните мрежи и тяхното взаимодействие с икономиката и обществото в рамките на общата концептуална рамка на устойчивото развитие.

Да се изведе модел на трансфера на знание в иновационна мрежа, който да се базира на емпирично проучване на посоката, интензивността и ограниченията на разпространението на знание в мрежи с акцент върху разликите между формални и неформални мрежи.

Да се разработи концептуален модел за оценка капацитета на иновационните мрежи в два разреза: капацитет за абсорбиране и капацитет за трансформиране на мрежата.

При проучването на свойствата на формалните и неформалните мрежи, мотивите за тяхното възникване и формите на взаимодействие в и извън техните условни граници ще се използват традиционните научни методи – абстрактен, логически исторически; теоретичните методи на сравнение, обобщение, анализ и синтез, индукция и дедукция, аналогията. Спецификата на обекта на изследване обуславя освен това използването на системния подход, както и на общата концептуалната рамка на теорията на комплексните адаптивни системи. По този начин ще се описва и моделира поведението на сложни динамични нелинейни системи със способности за адаптиране и самоорганизация, ще се изучават механизмите за взаимодействие между участниците, взаимната обвързаност, взаимодействието със средата, възникването на иновациите и трансфера на знание.

За характеризиране на състоянието и основните характеристики на неформалните мрежи и връзката им с устойчивото развитие в национален и регионален аспект ще се използват методите на репрезентативното статистическо изучаване, теорията на статистическите заключения, статистическото оценяване и статистическата проверка на хипотези, емпиричен анализ на ключови индикатори за устойчиво развитие.

При систематизиране на научното знание и институционалните практики на интервенция в подкрепа на развитието на иновационните мрежи и системи ще се използват историческият подход и научните методи на сравнението, обобщението и аналогията, критичен анализ на съществуващите в теорията и практиката методологии и модели.

За установяване на ефекта при използването на различни интервенции, които подпомагат създаването, развитието и функционирането на формалните и неформалните иновационни мрежи ще се използват методите на симулацията и иконометричното моделиране, чрез приложение на панелна регресия и многофакторен регресионен анализ, анализ на динамични редове, корелационен и дисперсионен анализ, сценариен и прогностичен анализ.

Конкретните аналитични инструменти в проучването ще включват: библиографски преглед, систематизиране и обобщаване на научната литература, табличен метод за представяне на информацията, графичен метод за визуализиране на основните тенденции, връзки и взаимозависимости, структурата и териториалното разположение, описателни показатели за обобщаване на закономерностите. За провеждането на мрежовия анализ на знанието ще бъде използвана методологията за анализ на социалните мрежи.