Иновационните мрежи привличат вниманието на изследователи и практици по много причини. За разлика от националните и регионалните иновационните системи, които имат по-ясна институционална структура, функции и детерминанти, иновационните мрежи са организационен феномен, който не винаги е обвързан с териториален обхват или тематична насоченост. Когато са неформални по своя характер (т.е. възникват спонтанно), те са още по-аморфни, с неясна и флуидна структура, поради което далеч по-трудно се поддават на администриране.

В икономически и управленски контекст взаимодействието на формални и неформални иновационни мрежи се разглежда като временен хибриден феномен между пазари и йерархична организация, т.е. те са съчетание на двата подхода – „отгоре надолу“ и „отдолу нагоре“.

Мотивите за формиране на иновационни мрежи могат да са различни, но по правило се очаква те да постигат висока синергия, добавената стойност от която може да надвишава многократно потенциала на отделните участници. Тази стойност е свързана с генериране на ново знание, което след това се комерсиализира и води до увеличени секторни приходи и/или работни места. В средносрочен и дългосрочен план потенциалът на една мрежа може да е още по-голям и да доведе до стратегическо преимущество на мрежата и превръщането й в център за влияние.

В този смисъл научната проблематика на настоящия проект е без съмнение актуална и значима. Въпреки огромния брой публикации по темата все още остават без ясен отговор много въпроси, свързани с иновационните мрежи и тяхното развитие. Още по-голяма загадка са неформалните иновационни мрежи, които могат да допълват формалните или да съществуват самостоятелно, могат да се развиват в синхрон с тях или, напротив, да влизат в конфликт.

Основната цел на проект „Формални и неформални иновационни мрежи“ е проучване свойствата на формалните и неформалните мрежи, подходите за тяхното възникване, формите на взаимодействие в и извън условните им граници и на тази основа извеждане на мисловни модели, които отразяват спецификата на иновационните мрежи и възможните интервенции за стимулиране на тяхното развитие.

Обект на изследване са формалните и неформалните иновационни мрежи в клъстерна и в организационна среда, разглеждани като сложни динамични нелинейни системи със способности за адаптиране и самоорганизация.

Предмет на проучване са няколко измерения на иновационните мрежи: техните свойства, подходи за възникване, взаимодействието в и извън техните условни граници, способности за трансфер на знание и за мрежова трансформация, както и възможните интервенции за подпомагане на тяхното създаване, развитие и функциониране.
Иновационните мрежи ще бъдат разгледани в контекста на теорията за комплексните адаптивни системи и свързани теоретични концепции.

Основните задачи са:

• Да се проучи, анализира и систематизира научна литература и методологичните разработки в областта на иновационните системи и да се изведат основни научни постановки и твърдения.
• Да се изследват съществуващите системи за измерване и на тази база да се предложат индикатори и подходи за измерване и оценка на устойчивостта, съгласуваността, взаимодействието и въздействието на формалните и неформалните иновационни мрежи.
• Да се дефинират основни фактори за устойчивост на иновационните мрежи.
• Чрез емпирично изследване на взаимодействието между формалните и неформалните иновационни мрежи да се изведат и систематизират основните проблемни области в развитието на иновационните мрежи и тяхното взаимодействие с икономиката и обществото в рамките на общата концептуална рамка на устойчивото развитие.
• Да се изведе модел на трансфера на знание в иновационна мрежа, който да се базира на емпирично проучване на посоката, интензивността и ограниченията на разпространението на знание в мрежи с акцент върху разликите между формални и неформални мрежи.
• Да се разработи концептуален модел за оценка капацитета на иновационните мрежи в два разреза: капацитет за абсорбиране и капацитет за трансформиране на мрежата.